От другата страна на вятъра

Рада Александрова е родена през 1943 година в Свиленград. Тя е завършила българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професионалният й път включва работа като учителка, библиотекарка и журналистка за Националното радио и вестник „Студентска трибуна“. Дълги години тя е редактор на списание „Пламък“ и директор на Издателство „Иван Вазов“, а също така е работила в държавната администрация.

Александрова има множество стихосбирки, сред които са: „Златните момичета“ (1972), „Невъзможно бягство“ (1975), „Коприва“ (1977), „За близкия човек“ (1980), „Камък“ (1985) и много други до 2012 година. Освен поезия, тя публикува детска проза с книгата си "За Айя и други разкази" (1980) и романите "Всяка вечер е петък" (2001) и "Другия" (2010).

Творчеството й включва пиеси като “Полегати дъждове” (1979), “Въздух за всички” (1988) и “Отсрещният бряг на щастието” (2006), която e посветена на Радой Ралин. Тя също така превежда руски поети, а нейните стихотворения са преведени на редица чужди езици – английски, руски, словашки, турски, немски, испански, украински, румънски и финландски.

* * *

АКО МИ КАЖЕТЕ,
че измислям
този свят,
какво от това.
Все пак успявам
да живея по този начин.

* * *
ЗАРАДИ

Заради самото битие.
Заради топлината,
която ни обгръща.
Заради твоята ръка.
За цветята около нас,
вкуса на плодовете.
Заради твоето присъствие.
За нашето ускорено дишане.
Заради живота сам по себе си.
Ето мъглива планина; серпантинен път
като змийче между облаците,
изгряващият вятър...
Заради твоята ръка.
За нежността при преминаването му,
неговата плавност... кожата ти...
Може би желая да продължи
или просто не вярвам…
Може би вече те няма
или остава искра:
легло подредено,
слънце във двора… очи уморени
от скитания…
Но все пак –
заради живота!

2005

* * *
КАКВО СЕ ИСКА

На Веселина Василева

Необходимо е спокойствие.
Да падне дъжд.
Да си бил на плажа;
вълната да ти вземе кърпата...
Да предизвика буря... ями...
Гларуси да крещят над тебе;
няма кораб – потапяш се ти!
Трябва червено цвете;
черна котка с бяло носле;
чаша от която пиеш...
Леко трябва!
Тишина у дома при Мери;
телефонни разговори с приятели...
Вечеря със смях;
далечен любим човек или близък?
Детенце далечно-близко…
Книга!
И мекота привечер...

2011