AVE CAESAR: Хроника за Божествените императори на Византия и цезаря Тервел

Не мога да забравя страховитите арабски атаки срещу стените, гърмящия звук на хиляди тъпани, пронизителния рев на зурните и яростния вик на неверниците, които бяха жадни за плячка и кръв. Тогава вярвахме, че Бог ни наказва за дългогодишните междуособици и убийства; чувствахме, че е отвратен от гордостта и липсата на смирение у нашите императори и е вдигнал защитната си ръка над Константинопол. Преживяхме моменти, когато животът ни висеше на косъм – когато сарацинската примка се стягаше около гърлата ни и не можехме да дишаме. И тогава Господ прояви милосърдие към страданията на своето паство и изпрати българите, които макар да били езичници, изглежда постепенно започваха да приемат Христовата вяра.

С цялото си войско при Константинопол пристигна страшният български кан Тервел, който подобно на свети Георги заби копието си в врага-иноверец. За нашите противници той донесе гибел, а за нас ромеите - избавление и мир. Сарацините панически напуснаха европейските земи на империята; след това обезкуражени от поражението опразниха Пергам и се оттеглиха от Тир, оставяйки южните провинции на Византия в спокойствие за много години напред.