Избрани произведения Т.6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата/ твърда корица

„Опознай себе си!“ – това е призивът, отправен от един от ранните европейски философи към своите ученици. Сократ също се усъмнил в предпоставката, че нашето „аз“ и истината за него са едно и също. Ще разберем колко прав е бил мъдрецът, ако разгледаме нечия автобиография.

Оказва се, че човек не може да мисли без да твори. Нито една лична истина не отразява напълно действителността; тя винаги остава относителна. Затова автобиографиите и автопортретите всъщност представляват мнението на индивида за самия себе си, а биографиите и портретите изразяват възгледа на другите за конкретния човек. Те могат да бъдат по-близо или по-далеч до истината в зависимост от усилията вложени в тях (този значим труд обикновено наричаме творческа прозорливост). Когато започвах написването на своята книга, планирах да я нарека „Истинското житие на Софроний Врачански“. Сега обаче такова заглавие ми изглежда стряскащо, а нямам как да го променя на „По-близо до истинското житие на Софроний Врачански“. Нека тази книга бъде просто една от многото дарове, които българските поколения дължат на поп Стойко.

В контекста досега тя представлява повече биография не толкова на писателя, колкото на неговото единствено произведение. Творбите могат да се сравнят с деца – има синове и дъщери, чийто черти ни подсказват образа на техните покойни родители; те донякъде ги повтарят. Има деца пък, които сякаш отричат произхода си; чрез отрицанието можем да разберем какви са били техните предшественици. Срещат се благодарни деца и произведения, които оставят паметник за вечността в чест на своя творец. Има обаче такива творби и деца, които забравят родителската си история или я запустяват до неузнаваемост.

Не малко са тези произведения и деца - майките им понякога казват през сълзи: „Беше по-добре никога да не бях раждала!“ Често срещаме творби или деца така перфектни, че бащата изпитва недоверие: „Наистина ли аз направих това?“ А най-тежкото престъпление е убиването на родителя – ав-тобиографията може завинаги да замести нейния автор в общественото съзнание и трайно да заличи истината за него.

Поп Стойко от "Житие и страдания" успял временно να задмине фигурата на Софроний Врачански. Но докато живеещи потомци стават родители сами по себе си след време , духовните произведения остават бездетни но безсмъртни . Не можем напълно da унищожим героя от "Житие і страдания", само защотo той зaдмина тeхният cъздадател . Можем само dа пожелаваме надявам se софрониевият герой стане част oт нечии новини .

Надявам се поне донякъде те взаимодействайте помежду si!
Вера Мутафчиева