Пукнатината

„Когато си млада жена с леко загубено младежко излъчване, без да имаш обявена сериозна връзка и дори без деца, в болница, където се развива непрекъснат латиноамерикански сериал, който е част от ежедневието ти, почти всеки разведен или неженен колега на възраст между 35 и 65 години смята, че ще успее да те впечатли. Вероятно го правят защото вярват, че вече си достатъчно отчаяна и готова да се качиш на последния закъснял влак с малкото останали пътници. Изборът е привилегия, която не можеш да си позволиш.

Устните ти са сухи и около тях усещам лека пареща болезненост. Това чувство вероятно ще остане у мен - част от паметта на моите сетива... Задъхано угасваме последните искрици на разума. Няма спасение (Кой би желал спасяване?)... И след като сме претопили всички несъвършенства в телата си в едно огнено кълбо от страсти, ставаме две парчета полудяла материя, неспособни повече да се разделят."