Смях в тъмното

В един далечен период в Берлин, Германия, живял мъж на име Албинус. Той бил заможен, уважаван и щастлив. Въпреки това, един ден решил да напусне съпругата си заради по-млада любовница. Обичал я, но не получил взаимност и животът му завършил трагично.

Още от самото начало на „Смях в тъмното“ се намеква за развръзката, въпреки че читателят не е напълно подготвен за шокиращия финал на последната страница. Романът първоначално е написан на руски между 1932 и 1933 г., носейки заглавието „Камера обскура“, а Набоков го адаптира на английски през 1938 г., след като останал недоволен от качеството на превода при първото англоезично издание от 1936 г. Именно затова романът е известен с двете свои имена. „Смях в тъмното“ разкрива нови аспекти от играта с литературата и обратното – темите които Набоков ще разгледа по-подробно в бъдещите си произведения.

„Камера обскура“ представлява ранна форма на фотоапарат и проектор – устройство с леща, което позволява възпроизвеждането на изображения чрез сенки. Оттук произтича двойствеността в текста между фотографското улавяне на мигове и кинематографичното представяне на отделни сцени (романът получава филмово адаптиране от Тони Ричардсън) до кулминацията във финалните сценични указания. Действието се развива именно между тези корици; поканете се да навлезете: вратата стои широко открехната!

„Смях в тъмното“ представлява жестока малка творба - една от онези книги... към които нищо не може да бъде добавено или премахнато без вреда.
The London Times Literary Supplement