Виж Арлекините!

„– Виж арлекините!
– Какви арлекини? Къде са?
– Навсякъде. Погледни около себе си. Дърветата представляват арлекини, думите също. Арлекини са и обстоятелствата, и обобщенията. Събери шегите и образите на едно място – ще получиш трети арлекин. Хайде, давай! Създай света! Изгради действителността!"

Този откъс е от последния роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), публикуван през 1974 г., който притежава заблуждаваща прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател в напреднала възраст, решен да преразгледа живота си - многото съпруги, ранните му творчески опити, слънчевите дни по Лазурния бряг с тамошната младеж, Париж и емигрантската общност, Америка и университетските среди; различни любовни истории, успехи, страхове и разочарования дори от Ленинград през шестдесетте години с хотелските служители... Колекция от случвания и образи, които за кратко се проявяват ярко преди да изчезнат като арлекини.

„Набоков пише проза по единствено правилния начин – със стилна величавост!“
Джон Ъпдайк

„Чувствата у Набоков са невероятно интензивни – толкова цветисти и мощни! В това отношение той няма равен сред съвременните автори. Всеки прочит на неговия труд предлага истински вдъхновяващо преживяване за ума, въображението и естетиката. Ако литературата може да предостави нещо близко до чиста чувствена наслада, то тя достига чрез прозата на Владимир Набоков.“
Мартин Еймис