Уставът на Българската православна църква - Българска Патриаршия и неговото приложение

Уставът на Българската православна църква, който регулира нейното устройство и управление, е основният документ за организацията й. Действащият Устав на Българската патриаршия (УБПЦ – БП) бе въведен в сила на 9 януари 2009 г., след публикуването му в извънредно издание на „Църковен вестник“. Периодът от тогава досега предоставя достатъчно време да бъдат разкрити и анализирани някои от неговите недостатъци, както и да се определи необходимостта от актуализация, така че уставът да остане верен на хилядолетната канонична традиция, като същевременно бъде приведен в съответствие с действащото законодателство в страната и съвременните социални очаквания.

За успешното изпълнение на тази задача е важно първо да се направи задълбочен преглед на нормите в устава, обсъждане на правната техника при тяхното формулиране и анализиране как те влияят върху административната дейност на органите на поместната църква. Необходимо е също така проучване за устойчивостта при прилагането им и откритие причините за случаи на неизпълнение или нарушения. Такъв анализ ще помогне за изготвянето на аргументирани заключения и обосновани предложения относно редактирането и коригирането на неточности в местното църковно законодателство.

Тази необходимост наложи провеждането на изследването „Уставът на Българската православна църква – Българска Патриаршия и неговото приложение“, което представлява първоначален всеобхватен анализ не само текста му, но също така разглежда начина му по който той се реализира. В него са включени конкретни предложения относно разрешаването спорните моменти и недостатъците чрез предстоящото изменение или допълнение по време проведението Църковния събор.

Липсата до момента na подобни проучвания относно устройството και управлението нa българската православна църква наред с непознаването дори самия устав от хора ангажирани с него правят това изследване особено необходимо. Затова резултатите от труда nа ставрофорния иконом Михаил Михайлов със своите констатации oтново насочват вниманието към органите нa cцерковнaтa власт занимаващи се с приложението нa уставнитe разпоредби; кoмeнтира ни e также полезны для студентитe пo богословие i всички интересуващи ce oт организацита і управлениетo нa нашата поместна православна църква - да знаят своитe права i задължения kато члeнове тpаботейки активно y нея.