Феноменология на чувствата

Георги Фотев е почетен професор в Нов български университет и има значителен принос с множество научни публикации както в България, така и зад граница. Той заема поста национален програмен директор на „Изследване на европейските ценности“ (European Values Study) и от 1993 г. е действителен член на Европейската академия на науките и изкуствата. През 1991 г. той е министър на науката и висшето образование, а три мандата ръководи Института по социология към БАН. Някои от основните му трудове включват заглавия като: „Социална реалност и въображение“ (1986), „История на социологията“, том 1–2 (1993), „Другият етнос“ (1994), „Ethnicity, Religion and Politics“ (1999), „Криза на легитимността“ (1999), „Граници на политиката“ (2001) и много други. В негова чест през 2006 г. е издаден сборникът "Светове в социологията", съдържащ статии от негови ученици, колеги и световноизвестни имена като Зигмунт Бауман.

От друга страна, сърцето може да бъде дом не само за любовта, която носи положителната сила за живот и строеж, но също така и за омраза — разрушителна сила с отрицателно въздействие върху живота. Радостта представлява моментът на пълноценност; човек притежава това, което желае най-силно. Споделената радост се умножава.

В самотата думите губят значение пред тишината, която говори сама по себе си. Безразличието към собственото аз надхвърля самотата или отчаянието; то представлява дълбока загуба – безразличният признава провала си до такава степен, че смъртта вече не го плаши нито подтиква грижи относно живота му. Самотността, отчаянието или погнусата все пак са свързани със смисли или ценности — макар недостижими — които при безразличие изглеждат трайно отсъстващи.

Трагичното усещане за живота може да предизвика разума да поставя нови цели или преразглежда онези истини, които досега се считат за очевидни.
Георги Фотев