Диалогичният разум

Георги Фотев заема почетната длъжност на професор и сенатор в Нов български университет. Той е автор на множество научни трудове, публикувани както в България, така и извън нея. Освен това, той е един от ръководителите на European Values Study и действителен член на Европейската академия по науки и изкуства от 1993 година. Работил е като гост-професор в различни международни учебни заведения. Някои от основните му произведения включват: "Социална реалност и въображение" (1986; преведена на гръцки през 1996), "Историята на социологията т.1-2" (1993), "Другият етнос" (1994), "Ethnicity. Religion and Politics" (1999), "Криза на легитимността" (1999), "Граници на политиката" (2001), "Диалогична социология" (200А), "Дисциплинарна структура на социологията" (2006) , “Ценности срещу безпорядък” (2009), “Българската меланхолия” (2010), “Сфери на ценностите” (2012), “Смисъл и разбиране” (2014) ,“Човешката несигурност”(2016) ,“Социологията като строга наука”  (2018) ,“Феноменология на чувствата”(2018) и др. В негова чест през 2006 г. е издаден сборникът „Светове в социологията“, който включва contributions от негови ученици, колеги и видни имена в областта като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и Янош Корнай.

***

Разумът се опитва да намери своето място сред драматичната и нелинейна история човечество. Началото представлява логосът, който противостои мита. През вековете възникват разнообразие от форми και перспективи относно разума – той може да бъде монологичен или диалогичен по природа. Диалогът играе ключова роля като онтологичен акт за взаимно признаване между хората. Напротив, радикалната отрицателност към Другия го счита за нечовек с право заслужаващ робство или смърт – това е полярният контекст спрямо диалогичния разум . Чудовището представлява убиеца на разума; то няма форма – о-без-образено същество без лице с душа потопена в непрогледна тъмнина . Лицето обаче у разумния човек служи като прозорец към духовното безкрайно измерение.