Великото пътуване. Избрано

Лирическият персонаж на Слав. Хр. Караславов е в синхрон с времето си и затова не остава привързан към традиционното земеделие или звуците на кавалите. Той възприема шума от комбайните, радва се на напредъка на страната, но същевременно страда от миграцията, която опустошава селата, осъзнавайки че това явление е естествено. Поетът притежава силна гражданска позиция и презира подлостта, завистта и личния егоизъм; устремен е към високи идеали. След промените през 1989 г., в посмъртно публикуваната си книга, той разкрива фалшивостта на настоящия ни свят, където липсват както обещаната свобода, така и хвалената демокрация. Чужд на игрословия и псевдомодерни течения, Слав Хр. Караславов развива своето поетично изразяване и усъвършенства художествения си талант, като все пак запазва дълбокото песенно начало в лириката си. В едно от стихотворенията си той заявява: "Живея в песента и с песента", което разкрива значителна част от неговото творческо аз.