София- Берлин

Съмнителни личности в метрото

Чух, че е възможно да нападнат метрото, затова трябва да бъдем особено внимателни. Започнах да търся злонамерени лица и във всеки нос виждах знак за опасност.

Първият беше човек с черен мустак - чудех се какво ли може да крие в своята тъма раница? Другият до него ми напомняше на влак, запъхтян някъде между Пакистан и Индия.

След това видях един мъж - изглеждаше сякаш е изпаднал в блажен сън, но аз си представях как язди базука из Сахара. Надписът на тениската му не бе ясен, но успях да разчета думите: kami... ka... ze.

Имаше и друг човек, при когото усетих нуждата от повишено внимание – той изглеждаше малко подут, като че ли имаше бомби около себе си. Разбрах вече: страхът ме кара да остана човечен и да виждам зомбита у всекиго.

В този момент отсреща един пътник гледа настоятелно мен. Осъзнавам колко сме всички потайни и се взирам в стъклото с недоверие - "Ами ако моята раница избухне?"