Градината на очакванията и отсрещната врата

Преди време една радиожурналистка ме покани да избера песни за предаването, в което трябваше да обсъждаме различни интелигентни теми. Избрах няколко от любимите ми парчета, осъзнавайки, че те нямат нищо общо помежду си. Притеснявах се дори, че не съм включила повече заглавия. За мен самото предаване беше малко разочароващо – вместо песните, които споменах, бяха подбрани други композиции, непознати и почти неприятни за слушане. Освен това добавиха и ранна опера, която изобщо не бях имала предвид. След края на предаването журналистката ми каза: „Кристин, не предполагах, че изборът ви е толкова обикновен и немузикантски. Просто изброихте хитове; другите гости предпочитаха джаз или класическа музика.“

Така разбрах какъв е проблемът: моят вкус трябваше по любезност да бъде взет под внимание, но всъщност той бе коригиран и подобрен до нивото на формата на срещата. Екипът на радиото явно се опасяваше за стила на предаването и предприе мерки.

Това ме натъжи не защото вярвах, че "драги слушатели" ще бъдат по-доволни от "моите" песни – аз не съм музикант и никога не съм смятала себе си конкурент в композиторските умения с невидими противници. Натъженa бях единствено защото попитаха коя е моята музика.

Ако имате страх дали ще харесате нещо, просто недейте да питате. Но ако сте готови да приемете някого такъв какъвто е – задавайте въпроси без колебание! Нека само истинската любов към нашите предпочитания остане неподправена; иначе рискуваме един ден да се озовем сред чужди вещи и да осъзнаем колко трудно ще бъде пак да се пробудим."