Правилата

Ако в 2087 година все още съществуват хора, способни да четат, и ако това произведение по някакъв начин оцелее до тогава, бих искал тези читатели да разберат какво сме чувствали за тях.

Ние – вече отдавна починалите – които сега даваме живот на техните прадядовци, ги възпитаваме с безкрайна обич. Ние се грижим за малките им главички като за крехки пламъчета от свещи в ръцете си по Великден. Правим жертви и преминаваме през трудности само и само те един ден да бъдат щастливи. За доброто на техните деца, внуци и правнуци мечтаем и именно в нашите мечти се крие нашата нежна сила.
Възможните читатели от 2087 година, когато разгледат нашия сън за бъдещето, наречен Прогнозата, който касае настоящето им, вероятно ще намерят нещо полезно.
Сигурно е обаче, че няма да понесат никаква вреда.

ДОНЧО ЦОНЧЕВ