При изгрева на дните. Роман

Този роман разказва за детството. Началото на книгата описва първите моменти от човешкия живот, когато очите се отварят и странните игри на светлина и сянка едва успяват да очертаят формите на света около нас. Чудесни картини, видими само през детските очи, се развиват като калейдоскоп в декора на родопското селце, където далечните звуци от Първата световна война достигат до малкия герой чрез тревогите на възрастните около него. За него всяко предметче има своя същност, а всяка среща е опит за докосване до един нов свят; природата блести в цветовете на дъгата, небето привлича със своите дълбини и всичко изглежда изключително красиво през призмата на детската представа. Страхът от житейските проблеми и ужасът от войната намират утеха в религията – нещо, което оказва влияние върху малкото момче. Въпреки това чувството му остава поетично и пантеистично оцветено; обаче скоро тази бляскава представа започва да губи сиянието си след сблъсък с реалността и историческите травми. Детето става свидетел на жестокостта при Априлското въстание – виждайки черепчетата на избитите деца от турските башибозуци в храма Божий, неговата вяра е разколебана.

Слави Боянов е философ и писател, който учи във Френския университет Сорбонa между 1946-1948 година. Той попада под влиянието на Николай Бердяев — персоналистична фигура — както и Габриел Марсел. След завръщането си у дома става асистент в Софийския университет, където преподава историята на философията по време на Европейския ренесанс. През 1953-54 г., той написва студия озаглавена „Защита
на човешката личност", която открито критикува фашизма и комунизма. В началото на 1955-а година е арестуван от Държавна сигурност и ръкописите му са конфискувани. Четиридесет години по-късно – през 1998 г., произведението му излиза печатно благодарение фондация „Конрад Аденауер". Но обратно през 1955 г., профeсор Слави Боянов е уволнен като "враг
на народа" и прекарват три години без работа . По-късно работи като уредник в музей , а чак през 1971 г . получава назначение към Института по философия при Българската академия науките (БАН). От 1988 г., профeсор Слави Боянов живее със семейството си във Париж .