Делириум 2: Кошмарът трябва да продължи

ШАНГРИ-ЛА

В една въображаема нация царуват фиктивни президенти, премиери и вождове. Те контролират богатствата на страната и разпределят бедността между жителите ѝ по равен начин. Населението е доволно от справедливото разпределение на националната нищета и винаги подкрепя своите "справедливи" управници. Белчо Дончев споделя истории за измислени чиновници от напълно неосъществима империя, които управляват тази страна. В този свят всичко функционира според строга логика, която би била ужасяваща в нормална държава. Затова авторът заключава, че този кошмар трябва да продължи, тъй като той не желае да разрушим трудно постигнатата измислена хармония между властта, медиите, капиталистите, тайните служби и обществото.

Белчо Дончев притежава уникалния талант да описва трагични събития с чувство за хумор; докато четях книгата му, често се смеех до сълзи – макар ситуацията изобщо да не е смешна.

Все пак има надежда за тази фантастична държава: там живее малцинство, което отказва да приеме червените фигури във властта. Както казва Белчо: „Истинската политика идва от малцинството и обикновено чрез непопулярни средства. Истинската култура произлиза от малцинството; истинското изкуство и наука са дело на малцинството." Истината се проповядва и търси именно от него. Нещастливи са тези страни, чието бъдеще зависи само от мнозинството.“ Приказната хималайска Шангри-Ла със своята вечна мъдрост вероятно е била населена именно с такова малцинство – но тя също е плод на въображението! България не е Шангри-Ла; все пак обаче в страната ни — където пътешестваме с Белчо Дончев — живее подобно малцинство.

Част от него е самият Белчо Дончев.

Огнян Дъскарев