Боговете на безбожника. История и литература

Случайно се оказах българист. Мога да кажа, че не аз избрах това призвание, а то само ме намери. С младежкото си безразсъдство го изоставих и поех по пътя на дипломацията, но то отново ме повика, потвърдило будистката мъдрост: "Къде и да тръгнеш, пак ще срещнеш себе си."

Животът ми не е насочен към кариера или материални успехи, а към разгадаване на смисъла на човешкия живот и моето призвание - да служа. Всяка моя стъпка следва този път. Кариерата и богатството могат да бъдат привлекателни, но истинският живот е много повече от тях; няма причина да ги преследвам непрекъснато.

Само служението може да придаде стойност на живота ни. Никога не съм загубил надеждата, че мога да помогна и посветя усилията си в защита на българщината. Бог ми е дал възможността винаги да правя онова, от което имам нужда. Според уговорката с Бога (моето собствено съзнание), българистиката се превърна в моя съдба./Петер Юхас/