Литературни есета

Въпреки че е най-известна у нас с романите си, повечето от които са преведени на български, Вирджиния Улф също така има значителна репутация и като автор на есета. От ранна възраст тя активно участва в престижни литературни издания в Англия и през целия си живот пише есета по разнообразни теми, както литературни, така и извънлитературни. В тях смело споделя своето мнение, често противоречащо на утвърдените схващания. Нейните литературни есета обхващат теоретични размисли върху модернизма, анализи за книжния пазар, новаторски поетически форми и необходимостта от читателя – без когото литературата не би могла да съществува – както и размишления относно удоволствието от четенето и етиката при дебатирането; включват също рецензии за конкретни книги и автори.

Докато в прозата си Вирджиния Улф експериментира с новаторски подходи срещу традиционните литературни канони чрез създаването на оригинални романи по форма и съдържание, то в своята есеистика тя се опитва да се свърже с обикновения читател от своето време. Затова първите два тома с нейни есета носят заглавие „Обикновеният читател”. Стилът й тук е импресионистичен и личен, лишен от ненужна сложност или надменност. Макар да звучи като приятелска беседа за литературата - свободно изразяваща похвали или критики - Вирджиния Улф остава виртуозен писател със способността да привлече дори тези читатели, които не споделят нейните понякога силно чувстващи мнения.