Договорът ми с Бога

Случайно се оказах българист. Мога да кажа, че всъщност не аз избрах това призвание, а то само ме намери. В младежките си години изневерих на него и поех към дипломацията, но то отново ме повика, потвърдило старата будистка истина: "Където и да тръгнеш, все пак ще срещнеш самия себе си." Защото житейският път не води само до кариера или успехи в политиката и финансите; той е насочен към осъзнаване на истинския смисъл на човешкия живот – моето призвание е да служа. Каквато и посока да взема, винаги следвам този път. Кариерата и богатството са приятни за притежаване, но животът предлага много повече от тях; затова няма смисъл постоянно да ги преследваш. Иначе можем да станем подобни на надписа върху стар английски гроб: "Тук почива Джон Смит. Роди се като човек, но умря като бакалин."
Единствено призванието за служене може действително да придаде стойност на живота ни. Никога не съм губил надеждата, че мога да бъда полезен и посветен на българската култура. Бог ми е предоставил възможността винаги да правя онова, което ми е нужно. Според споразумението с Бога българистиката стана моя съдба.