Признанията на един победен

Панаит Истрати може да бъде считан за един от примерите на т.нар. „разбунтуван човек“, който Албер Камю вижда като символ на предстоящата борба в съвременното общество. Този „скиталец-писател“ тръгва от покрайнините на Браила и стига до Париж, но неговият индивидуалистичен бунт срещу комунистическата номенклатура в Съветска Русия е особено дълбок - той я възприема като още по-цинична и отвратителна версия на буржоазията.

Трагедията на Истрати е, че се явява прекалено рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин и четиридесет години пред поколението на Буковски, този румънски пролетарий става известен със своя литературен талант и смели публицистични изказвания. Той успява да разпознае полицейските злоупотреби, ужасните концлагери в Сибир и безправието при „най-хуманната система“ само десет години след нейното установяване, докато много западни интелектуалци като сър Джордж Бърнард Шоу или Хърбърт Уелс са впечатлени от "успеха" на демокрацията в СССР и "мъдростта" на Ленин. Панаит Истрати е сред първите, които осъзнават суровата истина за комунизма – идеологията, която вероятно завинаги осакати нашия народ (през междувойния период той беше доста популярен у нас с произведения като „Кира Киралина“, „Кодин“, „Хайдути“, “Чичо Ангел”. След Девети септември стана жертва на комунистическата цензура!).

Дори само затова не можем да го забравим.

Огнян СТАМБОЛИЕВ