Форма на живот

Уважаема Амели Нотомб,

Аз съм редник в американската армия, казвам се Мелвин Мапъл, но можете да ми викате просто Мел. Служа в Багдад от началото на тази ужасна война и вече минаха шест години. Пиша ви, защото страдам дълбоко и имам нужда от малко разбиране – убеден съм, че ще ме разберете.

Така започва необикновената кореспонденция между един фиктивен войник и Амели Нотомб, чийто талант и способност да увлекат читателите са многократно демонстрирани.

Значително затлъстелият Мелвин използва храната като форма на бунт срещу военната си съдба; тя му служи за облекчение на чувството за вина и дискомфорта от участието му във войната в Ирак – конфликт, който не разбира напълно. Амели получава множество писма от почитатели, но е трогната именно от вниманието на Мелвин - неговата преданост я заинтригува относно неговата съдба. В хода на обмена те обсъждат как писателят комуникира с аудиторията си и самия процес на творене.

Какво всъщност представлява загадъчният начин на живот? Дали това е булимията на Мелвин или свързаността на Амели с литературата?

Авторката оставя читателя да намери свой собствен отговор, докато интригата взима изненадващ обрат, а финалът – както често при Нотомб – е непредвидим.