Щастливата носталгия

В своето двадесет и второ произведение, озаглавено „Щастливата носталгия” (2013), Амели Нотомб се впуска в изследване на японското си минало, което е описано в предишните й творби „Изумление и трепет” и „Нито Ева, нито Адам”. Тя е придружавана от френски телевизионен екип, който заснема документален филм за нея. Всичко онова, което обичаме, може да стане част от въображението ни. Най-значимата измислица сред тях беше Япония. Така започва тази автобиографична книга, която се отличава значително от другите произведения на ексцентричната белгийска авторка. Текстът е написан просто и искрено с целта да проучи дали представената Япония съответства на действителността. В този случай Амели не разчита на фантазията си; тя не задава хипотетични въпроси или не създава необичайни имена – просто разказва историята на пътуването към детството си с нотка на носталгия. Авторката споделя, че японците имат само една дума за носталгия – „натсукаши”, която означава щастлива носталгия; това е моментът, когато спомените изпълват ума със сладък блян. „Щастливата носталгия” представя един по-малко зрелищен, но много истински образ на Амели Нотомб.