Синята брада

Сатюрнин Пюисан, млада преподавателка в университет, търси удобно жилище под наем и решава да се засели при испанския аристократ с лоша слава дон Елемирио. Хората шепнат, че подобно на Синята брада, богатият благородник е убивал любопитните си съквартирантки; той наказва тези жени, които посмеят да опитват да влязат в стаята му, която строго забранява. Въпреки това донът започва да изпитва чувства към Сатюрнин и двамата прекарват време заедно в дълги разговори и наслаждавайки се на искрящо шампанско. Интересен факт е, че дон Елемирио има обсесия към цветовете.

Какво всъщност представлява цветът? Това е усещане, което идва от светлината. Може да живееш без цветове – далтонистите виждат само черно и бяло и не са по-малко информирани от другите хора. Но те пропускат важна част от удоволствието. Цветът не е просто символ на наслада; той сам по себе си е удоволствие. Тази идея е толкова вярна, че в японския език „цвят” може да означава също „любов”.

Накрая Елемирио води Сатюрнин до загадъчната стая и настъпва моментът на голямото разкритие – изненада, която Нотомб умело изгражда през цялото време. Развръзката ще остави читателя възхитен.