Любов, огромна като катедрала

„Това е разказ за една любов, величествена като катедрала и необуздана като пирати в бурно море. Тази връзка е изпълнена с песни, откровения, радости, смели авантюри, пленяване на сърца и яростни бури. Тя носи в себе си много страст и тъга.”

Кей Бартолди работи като книжарка, а Джонатан Шилдс е писател. Той създава пътеводител и се нуждае от книги, които тя му предоставя и му предлага нови заглавия. Двамата общуват само чрез кореспонденция, където основната тема са… книгите. Докато обсъждат творбите на Мопасан, Флобер и Роже Мартен дю Гар, те осъзнават сходствата в своите предпочитания и споделената страст към литературата. С времето техните писма започват да напомнят за романтична комуникация; чрез любимите автори те изразяват чувства, които не смеят да кажат.

Следва неочакван обрат.

„Любов, огромна като катедрала” представлява епистоларен роман с богат лиризъм. Основната идея изглежда е: „Кажи ми какво четеш и аз ще ти кажа кой си и как обичаш”, което подчертава уникалността на произведението на Панкол – то определено конкурира най-доброто от нейното творчество.