Нещастна фамилия

„Нещастна фамилия" оказва дълбоко влияние върху съвременниците на Друмев, благодарение на героичната идеализация на персонажите и суровите изображения на робския произвол. За да се разбере напълно значението и художественият смисъл на произведението днес, е важно да се отчете нивото на литературното развитие и естетическият вкус сред възрожденските читатели през 60-те години на XIX век. С първата си повест Друмев не успява да създаде истински художествен образ. Когато обсъждаме неговия сантиментално-романтичен подход, трябва да вземем предвид не само общото с западноевропейската литература, но и особеностите, които го отличават от нея. Тази уникалност привлича вниманието на тогавашния читател и определя успеха на творбата. Архимандрит Онуфрий Попович споделя: „Лятос (1861 г.) - видях в 'Български книжици' описание от някоя нещастна фамилия, което ми разплака сърцето; реших да спомена за това, дано Друмев чуе стари хора и опише македоно-тракийските страдания." След публикуването на „Нещастна фамилия", много години по-късно съвременниците продължават да помнят с вълнение преживяванията, които им носи книгата. Един от тях отбелязва: „Първоначалното ми запознанство с Климента – бившия Васил Друмев – беше чрез прочитането на повестта му 'Нещастна фамилия', която открих в 'Български книжици'. Не помня точно кога я прочетох, но впечатлението от онази млада възраст остава толкова силно, че все още си спомням някои сцени от случките в гората Маркиш."