Славянобългарска история

За да се изясни напълно значението на „История славеноболгарская", е важно да се подчертае нейната роля в по-нататъшното развитие на българската литература. Тази творба оказва дълбоко влияние върху националното самосъзнание на множество писатели и служи като важен стимул за цялостния напредък на нашето литературно и културно наследство. Достатъчно е да споменем имена като Софроний, Априлов, Бозвели, Раковски, П. Р. Славейков и Д. Войников, които са пример за това влияние. Многобройните копия и адаптации на историята свидетелстват за нейното разпространение из всички краища на страната, вдъхновявайки съзнанието и чувствата както у известни книжовници, така и у обикновени читатели или слушатели. Под влиянието ѝ през XVIII век възникват още два исторически труда - „Зографската история" (документирана чрез препис от 1785 г.) и „История вкратце о болгарословенском народе" написана от йеромонах Спиридон (1792). „История славеноболгарская" продължава да бъде влиятелна през целия период на нашето национално възраждане. Името на Паисий остава значимо в обществения живот и литературната сцена след Освобождението, намирайки отражение в творчеството на редица български автори; един от най-забележителните примери е Вазов с неговото произведение "Епопея на забравените".
Петър Динеков