Хайдут Сидер и черен арап

"Призивът на Жинзифов за създаването на единна българска литература и култура, както и за обединяване на българската нация и държава, е израз на патриотичен дух и творческа мисъл, което е ярко отразено в неговата литературна и обществена работа."
Дочо Леков

“Името на Н. Козлев, който почина преди четвърт век, днес почти не се помни освен когато се спомене великолепната му поема „Хайдут Сидер и черен арап". В учебниците по литература то понякога фигурира бегло или напълно липсва. Въпреки това, поетичното му творчество продължава да живее сред поколения ученици; мнозина обаче не знаят кой е авторът му, тъй като често името му отсъства от песнопойки и антологии, а самата поема се счита за „народна". Но какво би могло да бъде по-висша награда за един поет от това - да остане безименен и считан за част от народното творчество!

До момента няма задълбочено проучване относно неговото лирично дело, което макар че е било написано рано във времето си, притежава художествени качества в много аспекти. Никола Козлев премина незабелязано. Той беше един от тези наши дейци, които усърдно работеха за пробуждането на българския народ в периодa когато той бе потопен в мрак под политическия натиск на Османската империя и духовния контрол на гърците.
За нас – съвременниците ни – ако желаем да сме оптимисти относно бъдещето си или да надмогнем наследството оставено ни от предците , трябва активно да поддържаме трайните връзки между миналото и настоящето с цел изграждане на стабилно бъдеще.
Трябва с уважение да отдадем почит към паметта на онези трудолюбиви хора борили се за нашата свобода और просвета през време изпълнено със страдания; те посветиха живота си в служба нa родината: едни като революционери готови da дадат главите си zа свободата; други като публицисти или журналисти стремящи se кьм повишаване културното ниво i политическото съзнание nа народа.”
Д. С. Минев

„Няма никакво съмнение, че откритията свързани със статиите و бележките na Пърличев относно древногръцката култура наред с потвърждението auf извънредната му erudicija провокират известен смут у изследователите. Появяват се въпроси касаещи научната добросъвестност și obективността na оценките mu таn натам подобни тематики ne следва da traktuvame kato nauchni izsledvaniya a kato publicistika предназначена za opredelena роля v важния момент za Бьлгария (особенно za Македония) — силното засилване na цялостната борба срещу опити de денационализиране начини bugarite . На остри крайности при такава борба не може da бъдат прегледани лесno ot pount ke Pŭrlichovata nervna i реактивна природа ги правят именно присущi . За щастие dori v tezi rukopisi той успява a udari izraz I na истинскoto si humanistično отношение към гръчката kultura i naroda.”
Кирил Топалов