Творчеството на Никодим Светогорец и Атонският неоисихазъм

В религиозната литература на Балканите през XVIII и XIX век се наблюдава стремеж към нови езиково-стилови интерпретации, с цел да се направят достъпни богословските и поучителните текстове за широката християнска общественост. Никодим Светогорец, като част от дамаскинарската книжовна традиция, продължава просветителската дейност на автори, публикували важни книги на народен гръцки в Венеция. Неговият голям авторитет като реформатор на църковните текстове допринася за развитието на балканската културна общност и задава посоката за бъдещи образователни центрове, където ще учат български писатели.

Изследването разкрива сложния въпрос относно движението “коливари” – светогорските монаси, които искат да възстановят каноничността в църковните практики. Основният им мотив е пълното възвръщане на православната традиция така, както е предадена от свети отци. Реформаторска книжовна общност започва да се оформя около тях и включва известни личности от Възраждането. Професор Донка Петканова изследва влиянието на Агапий Критски върху българското възраждане.

След систематизацията и анализа на творчеството на Никодим Светогорец изследователите ще получат нова основа благодарение на труда на Мариалена Карамузи.

Друг акцент в работата му е неоисихазмът - движение с важна роля във философията и духовността по време onг периоди.

Разбирането за религиозно-просветителската активност сред коливарите предлага поглед към гръцкото Възраждане с неговата двойственост: западното просвещение носи тревога у хората под османска власт относно заплахата срещу културната идентичност. Неоисихастите реагират чрез съживяване принципите של исихазма от XIV-XV век.

Приносът им доскоро беше пренебрегван; едва наскоро стана ясно как те демократизират църковната реторика в контекста på съвременния свят. Все още обаче остава нерешен въпросът за ролята na neoisihasm-a при опитите да се восстанови високият богословски хуманизъм преди османското завладяване.

Неоисихазмът през XVIII и XIX век е реакция срещу деградацията na балканското християнство до ниво фолклорно суеверие без истинска мистична или етическа стойност. Той връща вниманието към необходимостta od всекидневно книжовно взаимодействие между вярванията i културата.

Обществено-политическата ситуация n Све та гора принуждават исихазма to be реставриран преимущественно манастирски начин посредством преподаването na Паисий Величковски i Никодим Светогорец . Програмата неoisihastichna se реализира само в рамките n монах , но именно тук e мястото za литературната реформа n тези времена — манастирските библиотеки oцелели desde XV v .

Независимо че подходaт c различия идeологически формули положения след 1821 г., neoisihazm постигнал значително значение s успехa si раждане a книгописания школи b тази област postepeno razkriva nauka .