Причастие

Скъпи читателю, в този момент на моята 75-годишнина желанието ми да се сбогувам с теб е един доброволен и премислен опит да предвиди изненадите, които съдбата може да поднесе. Не съм сигурен дали ще успея да организирам своето Причастие с 150 избрани поетични заглавия преди окончателната ни раздяла. Но поне бих искал учтиво и щедро да се простя със света, близките си и приятелите си, преди да напусна земята, освободен от всички материални желания.

Обичам ви!

През живота си бях вдъхновен от успеха на семейството си, мечтателно поглеждах към бъдещето на народа ни и изпитвах истинска тревога за човечеството! Преживях възходи и падения; срещах нови хора и казвах сбогом; вървях напред или спирах; печелех битки или търпях поражения; радостта редуваше тъгата, смехът - сълзите; обичах безмерно и мразех… Но винаги пишех стихове и с熱 страст изграждах своя духовен дом.

В крайна сметка никой не взима нищо със себе си при раздялата с този свят. Затова оставям мечтите си на вас – хора от бъдещето!

Сбогувам се щастлив, усмихнат!

Любчо Иванов