Дръвче зад прозореца

Милка Стоянова е един от най-нежните поетични гласове не само в Бургас, а и в цяла България. Нейните стихотворения предизвикват лека меланхолия, носеща усещане за носталгия и тъга, но вместо да натъжават, те ни вдъхновяват с усмивка и спомени. Поезията й представя меланхолията не като физическо явление, а като метафизична концепция.

Според Митко Новков, основната идея е да се провокира читателят. Чрез своето въображение, чувствителност и литературна култура той трябва да интерпретира и допълва стихотворението по свой начин. То предлага различни възможности за прочитание; едновременно завършено и затворено – представляващо чувствено приключение и послание. В него реалният свят присъства под преобразена форма, неделима част от уникалността на човешкия опит...

Така описва Професор Сава Василев творчеството на Стоянова.