Бях на война

Не мога да игнорирам спомените на Досю Драганов, озаглавени "Бях на война". Удивително е как в скромните му писания, създадени от човек, който единствено разговаря с вътрешния си свят, се разкрива талантът на истински белетрист. Този интимен нюанс не може да бъде постигнат чрез сложни размисли или изкусно подбрани думи и образи. Писанията на Драганов са отражение на неговия дар за литература, чийто корен е в искреността му.

Петко Росен

Досю Драганов е авторът на тези лични и автентични истории от Първата световна война. Той ни пренася сред редиците на Първи пехотен софийски полк от Желязната (шопска) дивизия. Непосредствено след завършването си във военната школа и без никакъв предишен опит в битка, той бива изпратен направо към фронтовете в Добруджа с назначение като командир на взвод от 6-та рота.

Събитията включват моменти както на героизъм и родолюбие, така и ежедневни трудности, шеги и закачки от живота на войниците. Историите последоват една след друга - толкова искрени, сякаш ги чуваме от близък приятел или роднина. Те бързо ангажират читателя до самия край. Споделяме с автора трепета при пристигането му на фронта сред вече утвърдените ветерани; преживяваме бойното кръщение, раняване, възстановяване и повторно завръщане - този път обаче по посока юг...