Ферма за калинки

На какво сме готови, за да защитим личното и семейно щастие, което понякога изглежда трудно постижимо? Какви са границите на разумните компромиси и отстъпки, когато става въпрос за запазване на приятелства и близост с роднини? Как можем да се противопоставим на често неизбежните намеси в крехките отношения между двама души? Това са въпроси, които ни звучат познато, но получават своеобразен отговор в новия роман на Христина Панджаридис - "Ферма за калинки".

"...Не ми ли се полагаха повече от двадесет минути свобода и възможност да изляза с по-облекчено сърце; нямаше ли плетеницата от играта да се разплете? Не бяхме ли и двамата самотници по свой начин – два вълка, избягали или от глутница, или от зоопарк? Умът ми започна да блуждае без ясни решения. Винаги е по-сложно отколкото си мислех. Когато тръгвах си спомних Гриша – той настояваше за правата си. Аз обаче реших свободно да търся друг мъж и му позволявах да ме променя както пожелае. Обичах чувството на гъвкавост и уязвимост; харесваше ми той да ме люлее до сънливост. Но осъзнах, че трябва да спра: желаех обратно живота си, не можех повече да рискувам. Срещите с Александър действаха като наркотик; всичко около мен постепенно изплъзваше ръцете ми. Бях на ръба – живея живот предимно за другите вместо за себе си. Никой няма защо завижда останалата част от нощта; ако бях сама би било много по-лесно... но Гриша зависеше от мен. Презирах оправданията си дори докато гордо държах главата високо.

Калинке-малинке, не ме отвличай от моя път! Лети сред дърветата, но ме дръж здраво за роклята ми – нежно само до скъсване; красивият плат е важен! И моля те не използвай благородна лъжа."
Из книгата