С очите на новородена

"Не съм била нито заможна, нито особено успешна, но животът ми донесе безброй радости – от работата и любовта, през приятелството и майчинството; наслаждавах се на слънчевите дни, хубавите книги, цъфтящите ябълки, аромата на морето, добрите думи и усещанията в тялото. Духът ми непрестанно се стремеше към висините... Животът ми всъщност беше напълно обикновен, но това ме караше да вярвам, че „резонансът“ на моите преживявания и мисли може да докосне другия човек по подобен начин."

Станка Пенчева от автобиографичната си книга "Тук съм"


ПРИЗНАНИЕ

Аз съм най-щастливата жена.
Нищо не ме е подминало:
нито смъртта или майчинството,
нито раздялата с охладнял дом,
нито късната среща
с единствения...
Работила съм усилено като земеделец,
докато мускулите ми не започнат да болят;
и вървях с лекота,
говорех със самото небе!
Гледам света с мъдро разбиране
и спокойно прощаване.
Виждам с очите на новородено –
понякога възторжени, понякога сурови,
и когато се смея така силно, че хората обръщат внимание –
като малко зверче заключено в гората,
се затварям у дома след раните...
Душата ми е изпълнена както с добро настроение, така и със страдание,
пяла съм много и плакала още повече.
Но никога не казвам „стига толкова“.

Какво ли има занапред?