Продължаваме отвъд. Антология на нова асоциална поезия

„Социалната роля на изкуството е достигнала предел в елитарните и консуматорски нагласи на креативния потребител, който възхвалява експертни позиции и високи морални ценности. Съвременните творци, ако изобщо съществуват, изглежда напълно са усвоили дисциплинарните нарративи на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко намираме надежда в технологиите за самоосъзнаване, които обаче не определят дистанцията от властовите структури, а по-скоро подчертават замяната на дълбоките екзистенциални търсения и крайностите на човешкия опит с оправдания за техния тотален недостиг в настоящето. Ние възкресяваме идеята за автора единствено с цел да унищожим концепцията за твореца. Пишем асоциална поезия като форма на самоуничтожение като поети. Отчуждаваме се от производители, работници и произведенията на изкуството. По този начин спасяваме себе си. Прегръщаме Торинския кон и тръгваме към Апокалипсиса с крясък „Само Бог остава жив“!

Васил Прасков

„… Това е хищникът в асоциалната поезия. Сърцето му е пълнолуние; ближният му служи за плячка. Неговите стихотворения образуват глутници, в които той представлява просто поредното произведение. Филмът продължава; камерата се движи нататък - вече сме някъде другаде. Всеки сюжет притежава безкомпромисна логика със свое начало и край - времетраене. Но ние не можем да забравим видяното; някой там все още пише, обича и страда: неговото отвъд може да бъде моето тук - просто трябва да дам своето.

Стефан Гончаров

„Душата сама по себе си носи асоциална природа във метафизичен смисъл, отказвайки всякакви социални взаимодействия; тя говори единствено езика на поезията и стремително търси своя интерпретация на истината като средство за спасение. Затова даваме думата с пълна свобода Творецът ни водещ през постапокалиптичния свят - през самоуничтожението към новото възраждане след което остават само Бог и Любов.“

Ива Спиридонова