Проза за прозата

Тази книга е посветена на новите тенденции в българската литература от 60-те до 80-те години на XX век, с особен акцент върху т.нар. инфантилна проза. От теоретична гледна точка, тя анализира тази форма на писане като начален стадий в трансформацията на доминиращия литературен код по онова време – от катафатичното (в аристотелианския смисъл) към апофатичното слово. Това последно представлява колебливо и нееднозначно изразяване, което нарушава традиционната катафатична структура и се възприема през този период като силно субективно, заменящо класическите епически нагласи, които днес вече са напълно потиснати. В този контекст книгата служи като контрааргумент срещу опростенческите интерпретации на тогавашната литература, които вместо да разглеждат динамиката й, я заместват с етикети.