Пародийното в литературата

Целта на това изследване е да се разгледат пародията и пародийните елементи в контекста на българската литература, която обикновено не се възприема като пародийна. Под непародийна можем да разберем литература, която не само че няма достатъчно произведения с пародийни характеристики, но също така липсват и задълбочени изследвания върху тях. За установяване на първото са нужни множество специфични уточнения, които изискват специализирано знание; вторият аспект обаче касае главно познания по библиография. Ясно е, че в повече от двестагодишната история на новата българска литература няма нито едно (в буквалния смисъл) издание посветено на темата за пародията и свързаните с нея явления. Поради тази причина тя може безусловно да бъде определена като непародийна.

Въпросът дали отсъствието на литературноисторически и критически анализи автоматично означава липса на пародийност в тази литература остава сложен за решаване при повърхностен поглед. Особено интересно става положението когато вземем предвид факта, че въпреки недостатъчността на научните проучвания през 70-те и 80-те години от XX век литературната критика започва все по-често да използва термини като „пародия”, „пародично”, „пародийнo” и „гротескно-пародийно” за описание процесите в съвременната българска литература.