1876. За робското в робството и свободата в разлома

Основната цел на тази книга е да представи Априлското въстание от 1876 година не чрез неговите победи и радости, нито чрез пораженията и загубите, както често е било правено досега, а през призмата на вътрешното психично изживяване на свободата. Свободата тук се разглежда като способност да поемеш отговорност за чуждата свобода и най-важното – умението да разбереш психичния статус на своя народ.

Тук стигаме до същинския проблем — робството, което трябва да бъде преодоляно, за да постигнем истинска свобода. През последните сто четиридесет години след 1876 г. е натрупана значителна литература - научни трудове, исторически публикации, мемоари и художествени произведения; обаче почти няма задълбочен анализ относно въстанието като психологически феномен в контекста на личността или колективната идентичност.

Историците безусловно са определили Априлското въстание като кулминация в нашия процес на национално освобождение.

Наистина ли?

Без подкрепящата руска-турска война едва ли би имало такова признание. Биха настъпили други бунтове и със сигурност различни конфликти.

Но ако има нещо абсолютно несъмнено, което нямаше как да се случи без Априлското възстановление, то това е избухването на духа му. В световната история можем да намерим много по-мащабни бунтове с далеч по-забележими резултати; обаче малко са тези случаи с така висок дух (особено когато оръжията изглеждат незаслужаващи внимание срещу могъща империя). Тази истина е осъзнавана не само от поколенията след него, но дори и от самите съвременници които рядко могат да проявят студена обективност. Вазов отбелязва в "Под игото": „Историята рядко ни предоставя примери за такава самонадеяност близка до лудост”, но именно в думите му прозира една точна интуиция за величината на събитието и метафора за неговата метафизична природа.