Последното убежище

В настоящата книга ненадминатият словесен майстор Решат Нури се връща към времето, когато е бил дълбоко влюбен в театралното изкуство.

Пред нас се разкрива картина на сурова зимна буря. Студ и пронизващ вятър обгръщат анадолската степ. Малка гара с влак, блокиран от натрупалия сняг... Вътре, един уютен салон предлага подслон на измръзналите пътници за нощта. Тук започва историята на група герои, които по това време откриват една удивителна прилика – тайната любов към театъра, която носеха дълбоко в себе си. Именно през тази нощ те вземат решението да променят съдбите си и да създадат театрална трупа, отдавайки се напълно на нея.

С помощта както материално, така и духовно от Сервет бей – наследник на заможен турски паши – стартира интензивният процес по изграждане на трупата. Започват работа върху репертоар от европейски и турски пиеси, създаване на декори и костюми и безкрайни репетиции. Ентусиастите бързо увеличават числеността си и тръгват на гастрол из Анадола. Успехите идват един след друг заедно с мигове на щастие, любов и страдания.

Докато пише романа си, Решат Нури осъзнава приближаването края му. Но той желае да предаде опитността си относно историческите събития във Турция - революцията през 1908 г., падането на султанската власт и провъзгласяването на страната като република; всичко това води до промени в общественото мислене. На фона именно тези трансформации романът полага основите за модерния турски театър.

Коварната болест не позволява писателя да завърши работата си такъв какъвто я е планирал. Живял като жрец за духа в Истанбул и необятния Анадолий регион или представителствал ЮНЕСКО във Франция; все пак той успява да намери сили да завърши тази своя творба – последното убежище пред смъртта (1889–1956). Чрез нея ни оставя послание: независимо от трудностите трябва винаги да преследваме мечтите си.