Клеймото

Романът „Клеймото” (1924 г.) на известния турски писател Решат Нури разглежда последните години на Османската империя и възхода на младотурците. Той представя детайлно трансформациите в социалния и политическия контекст, както и заменянето на традиционните морални принципи с нови, съобразени със съвременността. Читателят преживява тази епоха не чрез директни авторови коментари, а през драматичните и лични истории на персонажите, благодарение на таланта за разказване на Решат Нури.

Главният герой Ифет е син на паша. Въпреки доброто си възпитание и образованието, получено от частни учители в ранна възраст, той носи в себе си духа на бунта срещу несправедливостта. Обявяването на Конституционното управление оказва негативно влияние върху него и семейството му. Докато подкрепя младотурците с цялото си сърце, става свидетел на преследванията срещу баща си, които завършват трагично. Това води до дълбок духовен срив у него. Още повече – един спомен от детството може да промени целия му бъдещ живот; историята за двамата влюбени Фатма и Исмаил ще се повтори по подобен начин при Ифет. В стремежа да защити честта на красивата Ведия, той попада в затвор заради невинностната ситуация около любовта им. За цената na саможертвата той получава печалната награда – клеймо позор сред обществото което унищожава всичките му мечти за светло бъдеще.

След освобождението от затвора животът му е изпълнен с трудности; когато най-накрая срещне своята любима отново - жената ради която жертвал достойнството си - осъзнава с огромна болка колко много я е загубил: тя вече го е забравила. Главният герой горчиво констатира: "Погубих целия си живот заради една химера." Основното послание във „Клеймото“ подчертава как любовната слепота може да доведе до разрушителни последствия; дори едно дребно действие може да провали живота на човек напълно.

Този роман оставя читателя без дъх след прочита му.