Сонети (двуезично издание) -твърда корица

По целия свят 400-годишнината от смъртта на Шекспир провокира нови интерпретации и поредни преводи на творчеството на Великия бард. Сонетите му остават един от най-високите достижения в сонетната форма, не само в Англия, а и извън нея. Те представляват паметник, истинско чудо в световното литературно наследство. Сто петдесетте четири сонета на Уилям Шекспир продължават да очароват читателите и предизвикват интереса на критиците вече четири века с красотата си — върховен израз на елизабетинската поезия — както и със своята загадъчност. Подобно на съвършеното произведение в музиката или поезията, те позволяват безкрайно разнообразие от прочити и адаптации.

След първоначалния популярен превод от Владимир Свинтила, последван от стилния превод на Валери Петров, незабележимият опит на Борис Мархолев и работата на известната англицистка Евгения Панчева, Кирил Кадийски представя иновационен подход при пресъздаването им. Той се захваща с шекспировия сонетов корпус след като е завършил почти всички значими майстори на жанра: започвайки от Франческо Петрарка до символистите и някои съвременници. Докато предходните версии напредват към все по-висока точност, Кадийски стартира именно от прецизността за да достигне до автентична поетичност.

Основавайки се на абсолютна вярност към оригинала, той създава стихотворения адекватни спрямо шекспировото възприятие за света – което е немислимо без контекстуализация в неговата историческа среда. Макар че Шекспир е считан за величав поет през вековете, изградени концепции постепенно преместиха акцента към разкрасяване и затъпяване характеристиките му. Въпреки привидната грубост в неговата лирика обаче се крие искрена поетичност.

Новият превод успява да възстанови първоначалната красота около текста; проф. Людмил Димитров споменава в послеслова си: „Преводът е изключително важен проект с високо художествено значение – несъмнено постижение за Кадийски“. Както сам автор с експериментални сонети във собственото си творчество, той демонстрира виртуозна техника при работа над този 154-сонетов комплект чрез най-новите открития относно Шекспиризма. По този начин подходът му не просто повтаря текстове (превод-преизговаряне), а вместо това ги пресъздава (превод-пресътворяване) така че многозначният смисъл да достига до читателя посредством хармонично звучене и органичността характерна за българския език.