Миргород

Четирите новели на Н. В. Гогол, включени в сборника “Миргород”, за първи път излизат като самостоятелно издание през 1835 година и по-късно, през 1842 г., са част от втория том на събраните произведения на автора. Заглавието на сборника произлиза от малкото градче в централна Украйна, където Гогол прекарва своето детство. Той пише тези истории след като се премества в Санкт Петербург, където изпитва дискомфорт и чувства столицата като студена и безчовечна, което усилва неговата носталгия към родината.

Новелите в “Миргород” черпят вдъхновение от украинския фолклор; смята се, че някои персонажи са вдъхновени от реални хора около писателя. Чрез тях Гогол описва живота и ежедневието на украинските селяни и казаци, както и представителите на дребното дворянство, рисува живописни сцени от природата тамошния край. Творбите му съдържат елементи на фантазия и ни забавляват с характерния му лукав хумор с нотка на ирония. Художественото мислене в “Миргород” притежава дълбока историческа стойност, а прозренията относно човешкия живот остават актуални до наши дни.