Нова анатомия

Даниил Хармс е руски автор, който често се характеризира като абсурдист и остава почти непознат по време на живота си. По време на блокадата на Ленинград той умира от глад в психиатрична клиника, където е изпратен от сталинисткия режим заради странното си поведение. Хармс е поет, известен с ексцентричните си рецитали, докато стои върху шкафове и прави перформанси на Невски проспект. Той основава авангардната група "Обединение за реално изкуство". Неговите ярки и комични кратки разкази, написани „за чекмеджето“, са толкова необичайни, че изглеждат сбъркани – сякаш завършват преди да започнат.

Според Джордж Сондърс от The New York Times Хармс може да бъде сравнен с Чехов в стил скечове от Монти Пайтън.

Тони Ууд пише в London Review of Books, че оставаме с впечатлението как Хармс възприема света като безкраен източник на глупост и опасности; той умее да свири само една мелодия и я повтаря неуморно: първо радвайки читателя, а след това го дразнейки все повече – което изглежда е целта му.

Патрисио Прон от El Boomeran(g) отбелязва как съвременниците му виждали личност с обаяние, която моментално привлича вниманието. Тя успява да направи всяка дума интересна и се стреми животът около нея да не бъде скучен; човек, който чрез малки или понякога резки провокации кара другите да спрат да приемат нещата за даденост.

Александър Кобрински от Радио Свобода подчертава тази уникалност у него.