Истории и фантасмагории

Очаквайте на 3 май 2022 г.!

Даниил Ювачов, известен с псевдонима „Хармс“, е роден в Петербург през 1905 година и е най-разпознаваемият сред многобройните си литературни имена – около тридесет на брой, от които много стават герои в неговите творби. Той е нетрадиционен писател и поет, който се самоопределя като Властелин на свободните мисли в едно от стихотворенията си. Хармс проявява модернистичен подход към езика и литературата, притежава философски интереси и експериментира със сюжети, наситени с фантасмагории и парадоксални ситуации. Неговите произведения не предлагат окончателни разкази; те са написани така, че читателят да може сам да допълва историите след прочита.

Творчеството му включва черен хумор и нонсенс. Освен литературата, той проявява интерес към магията, окултизма, класическата музика и рисуването. Като абсурдист и сюрреалист Хармс печели популярност сред литературната сцена на времето си. За да осигури прехраната си обаче, започва да пише детски книги след 1928 година с помощта на Корней Чуковски и Самуил Маршак; създадените от него детски истории излизат в единадесет тома.

След ареста на поета Николай Гумильов през 1921 г., Хармс чете негови стихове публично между 1924-1925 г., за което попада под разследване. Вторият му арест настъпва през 1931 г., когато е обвинен във влиянието върху децата чрез своето произведение „За това как Коля Панкин излетя за Бразилия...“. На първоначалния разпит заявява: "Работя в областта на литературата... Не споделям политиката на Съветската власт относно литературата."

В НКВД смятали модернизма у поетите за кодирана информация. Например приятелят му Туфанов казва при разпит: "Моето стихотворение гласи..." Следствие показало колко нелепо изглеждат подобни интерпретации.

Хармс получава три години затвор за тъй наречена „поезия на класов враг“, но прекарва само няколко месеца зад решетки преди да бъде изпратен извън Москва до Курск със свои другари. През декември 1941 г., пак по донос за пораженчески коментари относно войната, той е арестуван повторно; предполага се че симулира психично заболяване (шизофрения), избягвайки смъртна присъда – затова попада в психиатрична клиника вместо лагер.

На февруари 1942 година Даниил Хармс умира - оставайки безименник след себе си.
Според Владимир Глоцер ако Яков Друскин не беше запазил ръкописите му след военнoто време докато чакаше реабилитацията му през1960-а , щяхме да познаваме единствено детските работи.
Не всеки знае колко религиозен бил Хармс — личното му творчество съдържа намеци за вярвания във Бога; жена му споменава как той ходел до могилата на баща си търсещ закрила за нея по време войныте трудности . Легенди или факти— история като тази показват забележителната духовност привличаща вниманието към сложността вътре натурален живот а именно живота открит напред поглед!