Предизвикателството на Йерусалим. Пътуване по Светите земи

**Е.-Е. Шмит: Предизвикателството Йерусалим**

Няколко години след публикуването на своята книга „Нощта на огъня” (2015), в която описва срещата си с Бог в пустинята Хогар, и двайсет години след старта на серията за различни духовности „Кръговрат на незримото”, Ерик-Еманюел Шмит преживява ново преобразяване в Йерусалим. Това събитие се случва по време на поклонение до Светите места, организирано по покана от папа Франциск, което му носи изненадващи опитности и вътрешни трансформации – моменти на благодат и братство.

Пътешествието му започва в Назарет с други поклонници и продължава към важните християнски локации като планината Тавор, Тивериадското езеро и Капернаум. Но именно в Йерусалим, пред Божия гроб, той намира своето дълбочинно „въплъщение” във вярванията си.

Шмит има възможността да разговаря с папа Франциск. Писателят споделя как той го слушал с интерес: "Слушането му извежда най-доброто у мен." Вдъхновен от тази среща, веднага започнал да пише при завръщането си: "Когато изпитваме духовни импулси, е важно да ги споделяме… да говорим за себе си и да отваряме врати за другите." Предизвикателството на Йерусалим представлява цяла поредица от отправени послания към човечеството и Църквата; писателят приема тези предизвикателства и така се връща променен.

В контекста на последните събития в Израел и палестинските територии става очевиден удивителният контраст между личния опит на Е.-Е. Шмит и посланията които той заедно с папа Франциск адресират към света.

**ЦИТАТИ:**
Мнозина философи ограничават нашата перспектива чрез обвинения спрямо желанието като липса или небитие, но аз виждам пълнотата зад него.

На млади години човек смята, че твори; със зрялост разбира само наблюдаване; а когато остарее осъзнава подчинението си.

На двайсет бях див кон без контрол; вече на шейсет знам как да управлявам този свой дух.

Тайнственото не живее там където е непознато – то обитава непонятното.

Християнството не предлага решения за немислимото – то ни приканва скромно да се изправим пред него. То потвърждава нашите подозрения: разумът не може всичко проумее…

Необичайното идва единствено от люлката на обикновеното.

Досега не съм чувствал нужда от споделяне или принадлежност към общност – моята вера е индивидуална, свободна от традиционни рамки.

Парадоксално е - истината търсена при поклонничество всъщност лежи над земята.

Очите са материя; погледът - светлина... едното принадлежи телесната сфера , а другото - душевната.

Раждайки се като израелец или палестинец бързо избираш страна чрез кръвните линии... Срещал съм хора от двата народа отказали конфликта; те страдат защото нямат пространство за анализ или дискусии...

Ако разбирате настоящата ситуация в Йерусалим правилно сте я схванали зле!

Ясната мисъл понякога носи дискомфорт... но нищо няма по-разрушително от комфорта който убива другите...

Изкуството трябва навсякъде присъствайки достига всекиго - това е проявление на свобода!