Пасторалното в културата на Бел епок

Въпреки че има значителен интерес в научните среди към пасторала и културата на Бел епок, българската литературна наука все още не разполага с детайлни изследвания по тези въпроси. Тази монография подчертава новаторските и оригинални проявления на пасторалното в сложната културна среда на Бел епок, както и духа и уникалната менталност от този период. Пасторалът се разглежда като метамодел (вместо система от жанрове) и неговите прояви са анализирани не само в контекста на висшата литература, но също така в сферата на културната индустрия и динамичните взаимодействия между авангардно/кич, елитарно/комерсиално – аспекти, които са особено характерни за модернистичната култура. Изследването е базирано на обширен материал от артефакти, обхващащ периода от Античността до ранните десетилетия на 20-ти век. Монографията представя разнообразието на пасторалното присъствие в литературата, живописта, музиката, балета и социалните практики.