Идеята за човека в старогръцката лирика /архаика и класика/
Издателство: | УИ "Паисий Хилендарски" |
Брой страници: | 468 |
Година на издаване: | 2011 |
Дата на издаване: | 2011-01-19 |
ISBN: | 9789544236427 |
SKU: | 04889280009 |
Размери: | 21x15 |
Тегло: | 562 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 24 лв. |
Дияна Николова е преподавател по антична и западноевропейска литература в Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Тя е завършила българска филология с второ направление руска филология в същия университет. Носител е на авторството за книгата „От разказа към мита" (1997, в съавторство със Светла Черпокова) и редактор на антологията „Старогръцка лирика" (2001). Освен това пише студии и статии относно античната литература, както и западноевропейското изкуство. Участвала е като съавтор в учебници и помагала по литература.
Настоящата книга представлява докторска дисертация, която се фокусира върху систематичното проучване на човешките аспекти в старогръцката култура. Изследването разглежда как елините възприемат себе си и другите, връзката между божественото и човешкото, а също така начина, по който тези теми намират отражение в художествените произведения. То анализира ранните представи за човека и тяхното изразяване в старогръцката лирика; типовете разбирания за индивида във време на конкуренция, където стремежът към слава и безсмъртие играят централна роля.
Книгата акцентира върху развитието на старогръцката лирика от архаичния до класическия период, поставяйки го в контекста на дълговечността на определени теми и мотиви от този жанр през вековете до края на XVIII век. Изследването подчертава приемствеността между различни културни периоди - свързвайки идеи, концепции και устойчиви антропологически категории – които формират основите на западноевропейската култура.
Този труд открива интересни интертекстуални връзки не само вътре в рамките на старогръцката лирика но също така спрямо последвалата я европейска поетическа традиция. В допълнение са обсъдени тенденциите при развитие пластичния език от VII до VIII век пр. Хр., каноните за изображение при скулптурите и живописта. Проучването включва анализа отношенията между музиката и лириката през античността както і началото нa соловата музика.
.
.