Литературата във властта на метеорологията
Издателство: | Персей |
Брой страници: | 370 |
Година на издаване: | 2025 |
Дата на издаване: | 2025-05-22 |
ISBN: | 9786191613557 |
SKU: | 15835710010 |
Размери: | 13x20 |
Тегло: | 404 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 25 лв. |
**Климат и креативност**
**Поетика на нестабилността**
Маргарита Серафимова, специалист в теорията и историята на литературата, предлага новаторски подход към атмосферните явления и тяхната роля в човешкото въображение.
Литературата има незаменима функция при изграждането на отношението ни към времето. Необузданите природни сили, както и деликатните климатични промени, са безкраен източник на вдъхновение и творчество. Дъждът, вятърът и светлината, която проблясва през облаците – оказват трайно влияние върху хората с очарованието си.
Човекът е същество, свързано с климата. Времето усилва физическите и психически усещания, създавайки радостна или тъжна атмосфера; то предоставя символика разбираема за всички - обвързваща сълзите с дъжда, слънцето с доброто настроение и ураганите със съдбовните превратности. Някои произведения сами по себе си говорят красноречиво (като „Бурята“ от Шекспир или „Отнесени от вихъра“ на Мичъл), а много стихотворения сякаш буквално падат от небесата.
Атмосферните явления със своите естествени звукове присъстват не само в литературното изкуство; те намират отражение във музикалния свят – от известните „Годишни времена“ на Вивалди до мюзикъла „Аз пея под дъжда“, както и в любими български песни като „Топъл дъжд“ на Силвия Кацарова или “Снегът на спомена” от Георги Минчев. Живописните творби черпят част от силата си именно от драматизма между природната стихия и човешките преживявания. Темата за времето винаги е близка до нас: тя сближава непознати хора или запълва неловките моменти в разговорите; може да предизвика дискусии относно глобалното затопляне – важна тема едновременно сериозна но понякога повърхностна. От кулинарството (например белтъци "разбити на сняг") до дигитализацията ("облачни" технологии) - всяка социална дейност доказва как човек е неразривно свързан с атмосферните феномени.
В нашето време, изпълнено с кризи и несигурност, метеорологията става все по-значима – тази магична интердисциплина привлича вниманието навсякъде около нас. Метеорологичното прониква в начина ни на мислене,, преживяване και пресъздаване - напуснали сме основата na класическите идеали و се движим сред хаоса și турбулентността , вдъхновяващи ефекта nа пеперудата . "Човекът e вихрушka сред бурната природа".
Тази книга разглежда фундаменталната нестабилност нa човешката участ чрез призмата нa метеорологияta .
.
.