Дамян Дамянов. Събрано

Дамян Дамянов (18 януари 1935 – 6 юни 1999) е един от най-нежните поети в българската литература.

Той е роден в Сливен и започва да пише стихотворения още в ученическите си години, като първите му публикации са от 1949 г. Първата му стихосбирка „Ако нямаше огън“ излиза през 1958 г., а три години след това завършва специалност българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант за вестник „Народна младеж“ и редактор на отдела по поезия на списание „Пламък“. Притежава множество награди, включително званието „Народен деятел на културата“, Димитровска награда и отличието „Иван Вазов“ за цялостно творчество. На негово име е учреден национален конкурс за поезия, а творбите му неизменно привлекат интереса на читателите и са преведени на руски, украински, унгарски, италиански и други езикови варианти.

Темите в лириката му се фокусират върху любовта, страданието и вътрешния свят на индивида. Неговият ярък талант, дълбока душевна сила и интелектуална искреност определят значимото място, което той заема сред класиците на българската литература.

Настоящият сборник представлява опит да бъде представено произведението на Дамян Дамянов с оригиналност и пълнота, акцентирайки върху дълбочината на преживяванията му и непрекъснатия диалог със себе си.