Съдбата си във стихове изпях

Когато страданията ми са големи,
си спомням за България. В нея
по върховете пада сняг,
а в долините слънцето свети.
Тя винаги е преодолявала
страдания и изпитания,
подарявайки на хората
пойни птици и сърни.
Да, може да е бедна, но тя живее в нас.
Ние сме част от нея и обичаме
нейните мъки. Всичко свое
й предаваме с любов.
В нейния труден път,
аз ще премина през живота си,
като че ли през пустош до края на годините.
Само миг ще усетя болка.
Ще бъда като зърно в земята й,
и дълго време снегът ще ме покрива,
докато слънцето светне над мен.