Кралят на Хавана

Пътят към границите на литературата и героите е да не се прикрива нищо от тях. Това разбирам под термина "мръсен реализъм". Някои хора смятат, че той касае само материалната мизерия в Сентро Хавана или описването на сексуални сцени. Но за мен, когато пиша по този начин, целта ми е да достигна до същността на всеки герой и да представя всичко без задръжки. Ако един персонаж предпочита както мъже, така и жени, то това просто е част от него – няма нужда да го обозначаваме като бисексуален. Не вярвам в строго определените категории хетеросексуалност или хомосексуалност; според мен съществува само човек със своя сексуалност.

Литературата за мен представлява размисъл и анализ върху живота такъв какъвто е – открито изследване на реалността. Стремя се да творя литература, а не журналистика или документална проза; опитвам се да споделя онова, което повечето хора не биха посмели да кажат. А ако някой издател не харесва написаното от мен – няма значение дали ще публикува книгата.

Философията на Краля в „Кралят на Хавана“ акцентира върху живеенето в настоящия момент. Той забравя миналото си след дълбок шок и никога не планира бъдещето си. За мен Кралът символизира множество личности: виждам хора по улиците с подобни съдби - продавачи на фъстъци или просяци; те олицетворяват бедния човек без надежда за утрешния ден, който избира просто да живее ден за ден с малко ром и цигара.

Цитираните примери са свързани с района 10-ти октомври около пазара Четири пътя (Куатро каминос), но могат лесно да бъдат приложими навсякъде другаде. Разрушителните условия—празни пространства, замърсени места—преповтарят темата в моите произведения. Понякога обаче реалността надхвърля моята представа за тези места; те са много по-мизерни и неприятни отколкото ги описвам.

Смятам, че нашият спасителен механизъм като кубинци идва от смесването между чернокожи и бели — европейци и африканци образуват уникален народ. Абсолютно хомогенният народ би бил крайно скучен…
Педро Хуан Гутиерес