Венерини коси. Роман

„Венерини коси” е роман, който разглежда женската природа, която аз свързвам с любовта. Мъжът съществува благодарение на обичта си към жената; той намира идентичността си само чрез нея и тя придава смисъл на живота му – всичко останало е кариера, пари и война. Всички персонажи в произведението са взаимосвързани, сливат се и образуват единство – символизирайки жената, която желае правото да обича независимо от конфликти, несправедливости или тоталитарни режими. Без тази любов светът би се разпаднал като лодка: от едната страна стоят войната и омразата, а от другата – първата любов на жената.

Според Михаил Шишкин „Венерини коси” представлява велико литературно творение за любовта, която движи историята - вечна по своя характер. То изследва преходността на човека и безсмъртието на словото; езикът тук е мек и податлив като глина в ръцете на твореца, но става твърд като диамант при оформянето на истинската реалност. Произведението носи дълбок реализъм и метафоричност с множество културни препратки; то представлява уникален синтез между стила на Джойс („поток на съзнанието”), откровеността у Набоков и философските размисли на Умберто Еко.

Михаил Шишкин (1961) завършва германистика в Москва. От 1955 година живее в Цюрих, където работи като преводач във федералната служба за бежанци. Той е автор на три романа и печели редица престижни литературни награди в Русия: през 1993 г., списание „Знамя” присъжда наградата за дебютния му роман „Всички ни очаква една нощ”, след това получава „Букер-Smirnoff” през 1999 г. за „Превземането на Измаил”, както и две награди - „Национален бестселър” (2005) и „Голямата книга” (2006) за романа си „Венерини коси”. Освен това неговите есета “Руската Швейцария” (2000 – Цюрих; 2006 – Москва) и “Монтрьо – Мисолонги – Астапово: По следите на Байрон και Толстой“ (2002–Цюрих) са отличени с международни признания включително френска награда за най-добра книга от чуждестранен автор през 2005 година.